История на Павел баня и храм «Рождество Богородично»

По ПЪТЯ на ИСТОРИЯТА…

На това място с вековна история и мистични вярвания в миналото, след дълговековно робство, в опожареното Средновековие, като феникс от пепелта изниква ново българско селище. След Освобождението, на 30 юни 1879 г. край минералните извори, родолюбиви българи, създават своя  нов дом – Павел баня.

ПАВЕЛ БАНЯ – рожба на Свободата

История на Павел баняКогато България пада под Османско робство през 1396г. тук идват турски колонисти, които се заселват западно от настоящия град. Местността и до днес носи името “Турската махала”. Новопостроеното турско село нарекли Лъджа-кьой (Село Баня).
На 4 км. югозападно имало българско село Турия.
През 1877г. е обявена Освободителната война. Няколко дена преди изтеглянето на руските войски, в с. Турия научават, че Калофер гори, запален от башибозуците и побягват през с. Шипка. Започва “Бегът през Балкана”. Турските орди запалили всички села по долината на р.Тунджа, включително и с. Турия. Останалите предимно стари хора, били изклани. Селото било напълно опожарено и разграбено.

През пролетта на 1878г., след сключване на Сан-Стефанския мирен договор /3-март/, селяните от Турия се завърнали по домовете си, но намерили само руини.

Една част от тях се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а останалите, по-голямата част, решили да се заселят в опразненото турско село Лъджа-кьой, в близост до минералните извори.

Четири месеца по-късно, обаче, по силата на Берлинския договор от 13 юли, територията на днешна Павел баня остава автономна провинция на Османската империя. Това позволило на турските бежанци да се завърнат по домовете си.

Турийци твърдо решили, да не отстъпват територията до лековитите минерални води. Те получили голяма подкрепа от майор Павел Попов – бивш командир на Пета Опълченска дружина, който тогава бил комендант на Казанлък.

По това време дошли турски представители в Казанлък, за да разберат дали е възможно да се завърнат по домовете си. Майор Попов посъветвал околийския началник да задържи турските семейства под формата на карантина в околностите на града. През това време турийци трябвало да построят своите нови къщи.

Така, без сън и почивка, за 2 дни те разпарцелирали терена в близост до минералните бани, (тогава представлявали два гьола), разчертали дворните места с навързани „кадънки“, с които опасвали навущата си, предвидливо оставили места за обществени сгради, а в центъра на селото – за църква и за едно денонощие  заличили турското село, а близо до него изникнало ново българско село със 132 къщи.

Денят е 30 юни 1879 г. – Павловден.

Кръстили новото село Павел баня – на Св. Апостол Павел и на княз Павел Александрович – най-малкия син от първата съпруга на руския Цар Освободител Александър II, както и на майор Павел Попов, в знак на  благодарност за неговата голямата помощ и подкрепа.

100 години по-късно с Указ на Държавния съвет на НРБ през 1978 г. е признат за град.

ХРАМ «Рождество Богородично» 

ХРАМ «Рождество Богородично» , Павел баня

Църквата построяват павелбанци, веднага след основаване на селището през 1879г.

Територията на Павел баня става васал на султана и въпреки, че павелбанци печелят делото за законност на новото си село, те не получават разрешение от турските власти да си построят така желаната църква.

Тогава решават да си послужат с хитрост, като на мястото определено за храм Божий, започват строежа на сграда, предназначена уж за селски хамбар, където да съхраняват десятника (спахилъка), както са го наричали.

Ангажирали майстори зидари от Македония. В изграждането на „хамбара“ се включили всички хора от селото. Назначили свещеник, който да се грижи за строежа – поп Сава Иванов – родом от с. Турия, обичан и уважаван от всички. По късно, заради богоугодното си усърдие отец Сава станал архиерейски наместник на Пловдивската митрополия. Даден му бил църковен сан протоирей.

Той лично определил местонахождението на църквата и ръководил нейния строеж – според православните канони, с олтар обърнат на изток. На 9 март 1879 г. при изгрев слънце забил на определеното място тънък висок кол и очертал сянката му, хвърлена на запад, а при залез направил същото със сянката, хвърлена от кола на изток. По това очертание изкопали основите на южната дълга стена.

Когато накрая и покривът бил готов, майсторите отворили прозорци в стените и само за няколко дена „хамбарът“ се превърнал в църква, готова за богослужения.

 „…пръв път служихме вътре… на 6-тий декември 1879 г…“ пише в църковния дневник Отец Сава. 

За камбана на новия храм служило желязното клепало, подарено от друга църква, което окачили на дърво пред входа.

През 1920г. земетресение застрашава стария храм. Строежа на нова църква започва през същата година, със съдействието на кметството, църковното настоятелство и доброволния труд на жителите. Иконостаса се изработва от майстори на Тревненската школа. Иконите са дело на художниците Кирил Кънчев – Калофер и Мандов – Казанлък.

Освещаването става на 21 Ноември 1924г. от старозагорския митрополит негово високо-преосвещенство Павел.

ХРАМ «Рождество Богородично» , Павел баняОт 14 октомври 1968г. за храма отговаря свещено иконом Иван Дойчинов Тутунов, роден и израсъл в Павел баня.

Служи се всяка Неделя и през празнични дни.

Сутрин камбаната се бие в 7:30 ч.

За летния сезон Вечернята е в 18:00 ч., през зимния – 16:00 ч.

Храмовият празник е на 8 Септември.

Службата се води от Старозагорския митрополит Галактион.

Share