Иван Цветков Балев (26 февруари 1900, Павел баня – 1 юни 1981) е български лекар и анархист.
Д-р Балев произхожда от земеделско семейство.
След Казанлъшката гимназия се записва да следва медицина. Завършва във Виена през 1928 г. Специализира хирургия в Сорбоната, Париж и рентгенология и урология в Медицинската академия, София.
Връща се в родното село, назначен за първия общински, участъков лекар и се прочува като отличен диагностик. Той слага основите на здравното дело в Павел баня. По всяко време на денонощието бил на разположение на болните.
Д-р Балев владее 5 езика – френски, немски, английски, испански и турски. Построява 3-етажна къща в Павел баня, която превръща в болница с рентген. На табелата на болницата пишело: „За бедни – прегледи безплатно“.
В продължение на десетина години прави задълбочено наблюдение на над 30000 болни за влиянието на минералната вода в Павел баня върху различните заболявания и нейната лечебната сила.
Със съпругата си – учителката Евангелина (Ева) Паскалева имат две дъщери – Радка и Стефанка, които наследяват професията му.
Благодарение на него в Павел баня се основава кооперация на розопроизводителите, която защитава интересите им. Построена е и първата розоварна. Д-р Балев е избиран 5 години за председател на кооперацията. През 1930 г. заминава за известно време в Париж като неин представител в Алианса на кооперациите. Специализира хирургия в Сорбоната, Париж и рентгенология и урология в Медицинската академия, София. Написва книгата „История на хирургията“.
През 1935 г. се премества в София да специализира хирургия. Работи в Александровска болница като главен асистент.
Трудолюбив и ученолюбив, още като дете се запознава с философията на Марксизма-Ленинизма, Сталинизма, с истинските събития, съпровождащи болшевишката революция, довела до милиони избити и умрели от глад руснаци. Той не приема терора и насилието като методи за държавно управление. Така се включва в анархистическото движение, става съпричастен на едно миролюбиво движение, което защитава правата на обикновения човек, поради което става обект на преследване и репресии. Грижил се за болните нелегални анархисти, заради което властите в Царска България го обявяват за „неблагонадежден” и го подлагат на политическо преследване. Арестуван е през 1939 година. Мобилизират го във военни поделения, за да е под постоянен контрол. През 1941 г. интернират цялото семейство в с. Бисерци, Кубратско за шест месеца. След завръщането си в София става завеждащ хирургическо отделение в системната на Червения кръст.
Д-р Балев обаче, не може да понесе терора на комунистическата власт. Когато след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния елит без съд и присъда, с цел да се разчисти пътят към властта на безпросветни и безскрупулни поддръжници на съветския режим, той се противопоставя и отново изпада в немилост. Обявен е за „народен враг”.
Арестуват го неколкократно.
Къщата на доктора в Павел баня е национализирана, след скалъпен процес го пращат първоначално в лагера „Богданов дол”, а след това в Белене.
Дори в затвора при нечовешки условия, успява да вдъхне кураж на лагерниците и респект у лагерната управа. За престоя му там се разказват легенди – как с джобно ножче и върху кухненска маса е правил операции и е лекувал заболели лагеристи.
През 1953-та се връща в родното си място, но е лишен от правото да упражнява професията. Започва да се занимава със земеделие, но не след дълго го изселват в Шумен, там той оглавява урологичното отделение на Окръжна болница и продължава да бъде търсен от пациенти от цялата страна и особено от района на Павел баня. Оперира до 72 год. си възраст, прилаганата от него терапия в продължение на цели 24 години е била на изключително високо за времето си ниво, припомнят някогашните му пациенти.
През 1976 година му разрешават да се върне в София, където умира на 1 юни 1981 г. Погребват го на 2 юни по негова воля в родната му Павел баня.
Близо 3 десетилетия по-късно, през пролетта на 2007 година посмъртно го направили почетен гражданин на града.
За него Христо Пъдев, дългогодишен директор на училището в Павел баня, казва: „Д-р Иван Балев беше явление –– най-достойният син на Павел баня“.
