В дълголетната драматична история на България, времето е съхранило и извисило имената на много нейни личности в родните им места.
Такива са тези синове и дъщери, превърнати в символите на град Павел баня, които са сторили нещо добро за хората и за общината.
Поп Савва Иванов, учител и свещеник, един от основателите на селището, взел активно участие в строителството му. Почетен гражданин на град Павел баня.
Най-малкият Ботев четник е роден на 1 Октомври 1856г. в село Турия, общ. Павел баня.
Деветнайсет годишен заминава в Гюргево, Румъния. След среща с Христо Ботев се записва за четник в неговата чета. Заедно с Войводата слиза на Козлодуйския бряг и поема пътя към Околчица. След трагичната гибел на Ботев, Цанко ранен и изнемощял е пленен от турската войска. Макар осъден на смърт, бива освободен. Заживява в новосъздаденото селище Павел баня, където е почeтен гражданин. Води достоен, скромен и смислен живот.
Виж още: От Милин камък до Павел баня …
Именитият Българин, роден в Павел баня, е причисляван към най-великите тенори на отминалия ХХ век.
Гърди Гърдев заминава за Ирак в състава на IV пехотен батальон. И… не се завръща! Той е осмият от 13-те български бойци, загинали там!
Роден в с. Турия, израства в среда която става вдъхновение за неговите най-известни, кратки, хумористични разкази. Чудомир става изключително популярен, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания.
Оставя име и като изследовател с изключителен принос за музейното и читалищното дело. Не по-малко слава му донасят карикатурите и рисунките към литературните произведения.
Роден в с. Турия. Основател на Читалище „Нов живот“ в родното село. През 1910 г. става първият директор на прогимназията в с. Баня /сега гр. Павел баня/. Почетен гражданин на града.
Роден в Павел баня. Виден представител на българския анархизъм.
Арестуван многократно, тъй като не може да понесе терора на комунистическата власт.
Роден на 1 януари 1926г., Павел баня, в семейство на земеделци. Завършва Философия и История в СУ „Климент Охридски”. Работи и като Читалищен деятел, над 25 години. Натрупва повече от 36 години учителски стаж.
Наред с преките си обществени задължения, събира материали за миналото на родния край. За отпразнуването на 125 годишнината на града, пише вълнуващия исторически разказ „Сълзи и рози” и документалната книга „125 години Павел баня”. Почетен гражданин на Павел баня.
Проф. Гечев е роден на 28.01.1934 г. в с. Добри дял, Великотърновско. Завършва гимназия в град Казанлък, а през 1959 г. завършва Медицинската академия, след което започва да работи като участъков лекар в с. Ръжена. През 1965 г., е назначен за главен лекар на Балнеосанаториума в Павел баня.През 1968 г. д-р Георги Гечев слага началото на новата екстензивна методика при дисковите хернии, която получава добро признание както от страна на болните, така и от научните медицински среди. През 1975 г. с тази методика защитава дисертация за кандидат на медицинските науки.За оригинални научни публикации е приет през 1994 г. за член на Ню Йоркската Академия на науките. Същата година защитава докторска дисертация по неврология.През 1995 г. проф. Г. Гечев е избран за старши научен сътрудник втора степен от Специализирания научен съвет по хирургия, ортопедия и неврохирургия, след което е изпратен в Полша за внедряване на своя опит в курортите на тази страна.Пенсионира се през 1991 г. като директор на СКК /санаторно-курортен комплекс/ оставайки на работа като консултант в Санаториума.През 2009 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Павел баня“
Родена в Павел баня. След завършване на УНСС – София дълги години работи като началник на финансов отдел при община Павел баня, а в последствие и като началник Данъчна служба. Била е общински съветник и председател на Общинския Съвет. Оглавявала е комисията по Бюджет и финанси, по Образованието и култура.
Художествено – творческия си път започва като танцьорка в Ансамбъл „Арсенал” при Христо Стоянов, впоследствие завършва и школата за художествени ръководители в Пловдив. През 1989 г., със започването на учебната година, във физкултурния салон на СУ „Христо Ботев“ в гр. Павел баня, Недка Кавръкова, Кольо Кавръков и Явор Кънчев провеждат първата репетиция и полагат основите на фолклорен танцов ансамбъл „Детелини“. Недка е негов ръководител и хореограф до преждевременната си смърт. Този Ансамбъл, в който играят, пеят и танцуват 150 танцьори от 6 до 28 годишна възраст допринася изключително много за обогатяване културния живот на града и района.
Недка Кавръкова бе общественик с кауза и непримирим борец с несправедливостта. Удостоена посмъртно със званието „Почетен гражданин на Павел баня”
Родена на 23 Юли 1939 г. в гр. Шипка. От 1957г. е учителка в началното училище на Павел баня – „Христо Ботев“. Омъжва се за известния в града журналист и читалищен деец Христо Поров.
1962г. – Създава ученически хор за школувано пеене, при НУ „Христо Ботев“, който достига върхове в хоровото музикално изкуство. Жури на републиканския фестивал в Пловдив присъждат единодушно Първа награда, златен медал и лауреатско звание на състава. Дешка Порова организира среща със световно известния лирико-драматичен тенор Тодор Мазаров .
1964г. – Създава хор за школувано пеене „Т. Мазаров“ при читалище „Напред“ гр. Павел баня. 40 години, под диригентството на Дешка Порова, хоровият колектив е лицето на града.През 1981г. става първият директор на новооткритото в града Средно общообразователно училище „Христо Ботев“ . Под нейните грижи се строи, обзавежда и открива разширението на гимназията.
Авторитетна и артистична, Дешка Ганева Порова влага много труд и постоянство при изграждането на културния живот в Павел баня.
Наградена с орден „Кирил и Методий“ и Златна лира на Съюза на музикалните дейци в България.
Роден на 11.12.1919г. в с. Турия. Завършва прогимназията в Павел баня. Тогава директор на училището е Георги Чорбаджийски – брат на Чудомир.
През 1938г. след като завършва Казанлъшката гимназия, постъпва в Пловдивския учителски институт.
Преподава в с. Сладък кладенец (Старозагорско), Шейново (Казанлъшко), с. Тявато (Битолско). По време на втората световна война е мобилизиран в Първа армейска хирургическа болница – Пирот.
От 22 Декември 1944г. е назначен за учител на училището в Павел баня. В началото на 1947г. е избран за директор.
Успява да укрепи образованието в града и спомага за създаването и на професионално училище в града.
За приносът си за образованието и израстването на града е награден с орден Кирил и Методий – първа степен.
Родом от гр. Чирпан, но родът й по бащина линия е от с. Виден, община Павел баня.
Съавторка е на историческото издание „Храм Рождество Богородично, гр. Павел баня”. Има множество публикации в колективни научни сборници със социологическа и краеведческа тематика.
Завършила е Висшия икономически институт в гр. Варна със специалност „Икономика на строителството”, а по-късно специализира социология и журналистика. Работила е като ръководител на строителни обекти и проектант, като първи зам. председател в Комитета на българските жени и социолог-експерт по проблемите на жените, децата и семейството в Социалния съвет на Министерски съвет. От 1988 г. работи като професионален журналист.От 2005 г. живее в Павел баня и сътрудничи на Казанлъшкия вестник „Долина”. За 10 годишния си престой в града е публикувала в регионални и национални медии над 180 статии за обществения живот и известни личности от Павел баня. Участва активно в културния и обществения живот на гр. Павел баня.
Носител е на орден „Кирил и Методий” І степен и на най-високото отличие на СБЖ – „Златното перо”. Два пъти е отличена с литературната награда „Стефан Фурнаджиев”.
Най-старият дърворезбар в България.
Майстор с национална популярност. Работил в едни от най-представителните сгради на времето си.
В Павел баня негови дърворезби с високо обществено значение са: „Брястът”, „Братя Чурбаджийски”, „д-р Иван Балев”, иконостаса на новия храм в с. Виден и др.