Туризъм и отдих в Павел баня

Тодор Мазаров – великия български тенор, роден в Павел баня

Пътят на световно известния тенор Тодор Мазаров тръгва от един селския дом в Павел баня.

Трудния, изпълнен с лишения, с много огорчения, но и с триумф и звездни мигове път, който едно бедно момче, извървява до световните оперни сцени.

Тодор Мазаров - български тенор, роден в Павел баня

Тодор Мазаров е роден на 2 януари 1905 г. в Павел баня, в трудолюбивото семейство на Руси Мазаров, което изкарва прехраната си с отглеждането на маслодайна роза.

Детството му преминава в тежък труд в розите и тютюна. Но расте здрав, силен и звънкогласен, наследил „сребърното гърло“ на майка си, песнопойката Вана Бургоджиева.

Затова, когато след прекаран коремен тиф 8-годишният Тодор загубва не само гласа, но и говора си, всичките му близки са сломени от мъка. Лекарите вдигат безпомощно рамене: детето вероятно ще остане нямо за цял живот. Тогава леля му Тота Бургоджиева започва да го цери с „народна медицина“.

И става чудо – Тодор възвръща говора си и секналата му песен отново се понася над розовите градини.

Тодор Мазаров между земляците си от Павел баняПродължава образованието си в Казанлъшката педагогическа гимназия и голямата му любов става цигулката. Учителства в Карнобатско, докато го вземат войник в Стара Загора. И тук удивителната му дарба е открита по щастлива случайност. Когато една неделя войниците, тръгнали за градски отпуск, маршируват и пеят по улиците, красивият глас на солиста привлича вниманието на минувачите, сред които е и Димитър Христов – един от дейците на Старозагорската опера. Той се запознава с момчето и след уволнението му от казармата го взема за хорист в операта.

По-късно Тодор Мазаров пее в самодейния хор при казанлъшкото читалище „Искра“. Тук младият и талантлив композитор Петко Стайнов му внушава: „Гласът ти е голямо съкровище! Не бива да го хабиш, а да го школуваш. Народът ни е петимен за голямо изкуство!“ Дава му препоръка до Иван Вулпе – един от пионерите на оперното дело в България, и през 1929 г. Тодор Мазаров постъпва в Музикалната академия. Живее повече от скромно – издържа се с помощ от къщи, с участие в църковни хорове и като солист в хор „Гусла“, който до края на живота си нарича с любов „моето първо гнездо“. 

През 1932 г. е приет за стажант в Софийската народна опера като хорист, който дублира роли. През 1934 г. пее с гостуващия у нас Шаляпин, който споделя с колегите му: „Между вас е една утрешна звезда”. Но ръководството на операта пет години държи Мазаров в унизително положение – на временен договор и с изключително ниска заплата.

Сили и подкрепа да продължи, му дава неговата всеотдайна съпруга – през 1933 г. се жени за своята колежка от академията Слава Шламбора, дъщеря на художника график от чешки произход Франц Шламбора. Въпреки че притежава талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, за да му посвети всеотдайно цялото си време и внимание, убедена в бляскавото му бъдеще.

Решаваща роля в живота на певеца изиграва и подкрепата на отличния музикален педагог Желю Минчев. Той му помага да усъвършенства гласа си и настоява да се яви на Международния певчески конкурс във Виена през 1937 г. Някои от колегите на Мазаров са в шок от завист. И когато той моли за отпуск, един от диригентите в операта заявява на директора: „Мазаров не бива да се пуска във Виена! Ще орезили себе си и театъра, и България!“

 Мазаров взема заеми от приятели и придружен от Желю Минчев, заминава за Виена, без да подозира, че прави най-успешната, съдбовната крачка в живота си. Въпреки злонамереното „пророчество“ на неговите недоброжелатели в България след прослушването на 120 певци от цял свят журито го класира на първо място!

„Ето един човек, в чиито крака утре ще лежи целият свят. Неговият глас е неоценимо съкровище – същински Карузо, само че с по-красиви, по-светли и по-жизнени височини!“ – заявява Бруно Валтер, един от най-големите тогавашни диригенти.

„Уверен съм, че в най-скоро време ще чуя тенора Тодор Мазаров да пее на първокласните европейски сцени, защото неговият певчески дар и неговият глас са едно чудо!“ – смята Фернан Масон, диригент на парижката „Опера комик“.

За една нощ унижаваният и непризнаван в България Тодор Мазаров става световна знаменитост.

Винер щатсопера му предлага без всякакви резерви договор за 25 години и на 26 септември 1937 г. той дебютира на нейната сцена с ролята на Радамес в „Аида“ , където си партнира с прочутата Мария Немет. Нещо повече, Мазаров е първият певец, изпълняващ на виенската оперна сцена ариите си на български език, защото не знае немски. Това е прецедент, допуснат само затова, че публиката пренебрегва текста, за да се наслади на гласа му! Едва по времето на Аншлуса (присъединяването на Австрия към Германската империя), когато един немски офицер прави скандал за „безобразието“ да се пее на славянски език, Мазаров старателно заучава ариите си дума по дума на немски. Бляскавият му път по европейските сцени продължава почти 40 успешни години.  

Паметникът на Т. Мазаров в Павел баня

Към края на живота си Мазаров получава професорска титла като музикален педагог и е първият българин, удостоен в Австрия с орден за високи постижения в областта на културата.

Умира във Виена на 13 септември 1975 г. на 70-годишна възраст. Виенската опера спуска черно знаме.

В книгата „Тодор Мазаров“, която издава през 1980 г., единствената му дъщеря Мария пише: …„И остана завинаги в прегръдката на австрийската земя едно българско сърце, преливащо от музика и обич към изкуството, към България!“

 В чест на бележития български тенор в Хорът за школувано пеене „Тодор Мазаров” от Павел баня на гроба на патрона си във ВиенаПавел баня се основава хор за школувано пеене „Тодор Мазаров“, който през декември 2014 г. отбеляза своя 50 годишен юбилей.

 

Share
error: Защитено съдържание.