Най-старият дърворезбар в България е роден на 18 март 1934 г. в Павел баня. Син е на самобитния павелбански майстор дърворезбар Лалю Бубев.
Работи еднакво добре с дърво, желязо и камък. На 90 години мечтае да превърне дома си в етнографски музей.
Още от ранна детска възраст Бубев започва да проявява интерес към дялането – в 6 клас създал първото си произведение. То имало съвсем функционална цел – корито за хранене на домашното прасе. Когато баща му се прибрал, от възторг целунал ръката на сина си.
През зимата на 1953 година първата изява на малкия тогава Бубев се случила неочаквано. По онова време се провежда първата околийска изложба на самодейците в град Казанлък. Тогава бащата на Иван Бубев – Лальо, получава покана да участва совчарска гега, но той прехвърлил поканата на сина си и вече дипломиралият се като строителен техник Иван Бубев се захванал с изработката на произведението.
„Докато аз се бях заел с гегата, баща ми дялкаше фигура на крава. Спонтанно реших да се престраша и да направя фигура в цял ръст на тогавашния първи в държавата Вълко Червенков. И така общо с трите произведения отидох в Казанлък при гениалния Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който тогава бе председател на Народно читалище „Искра – 1860г.“ и организатор на изложбата“, споделя Бубев.
Писателят-хуморист и художник прибрал при себе си гегата и кравата, а фигурата на партийния вожд побутнал настрани. Месец по-късно в казанлъшкия вестник „Искра“ се появила и статия със заглавие: „Баща и син резбари от Павел баня спечелиха първите награди“.
След тази новина последват изложби на областно и национално ниво за Бубеви. Произведенията биват изложени във фоайето на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където гегата на тогава 19-годишния Иван впечатлила и националното жури, чийто председател бил самият Владимир Димитров – Майстора.
И до ден днешен Иван Бубев е убеден, че срещите му с Чудомир и Майстора са предопределили житейското му развитие.
„Ако не познавах тези хора, със сигурност животът ми щеше да се завърти в съвсем друга посока.
В този период работих неуморно, постепенно се захващах и с други материали като желязо, камък и кожа. Започнах да създавам резби, иконостаси, плочи и много други“, разказва майсторът.
Подаръци за лидери – Брежнев, Тито, дьо Гол, Кастро
Забелязвали таланта на майстора, поканите към него не закъсняват. Завалели поръчки от представители на властта за изработка на красиви дървени кутии, в които слагали подаръците за гостуващи у нас държавни глави.
„При мен започнаха да пристигат чиновници от високи места. Правил съм кутии за Никита Хрушчов, после за Леонид Брежнев, за югославския генералисимус Тито. По-късно имах честта да изработя такива и за генерал Шарл дьо Гол и Фидел Кастро“, споделя Бубев.
Последната такава кутия изработил през 2003 година, когато на визита в България пристигнал президентът на Русия, Владимир Путин.
„Тогава от Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Казанлък дариха на руския президент моята кутия, в която сложиха оригинален руски щик, няколко гилзи, събрани от бойното поле при отбраната на прохода, и копчета от войнишки униформи„, разказва резбарят. На тази кутия Бубев поставил инициалите си И.Б.
При всяка поръчка всички необходими материали и инструменти се доставяли на часа, а заплащането било наистина солидно. И до днес обаче майсторът казва, че отговорността е била голяма и той неведнъж се е притеснявал за мнението на клиентите си.
В Павел баня той е известен като творецът, който дарява.
![]()
Негови дарения на родния му град са декоративната решетка в местното училище, паното, посветено на Чудомир и брат му Георги в библиотеката на читалището, паметния кът за земеделеца Мильо Денев, убит след преврата през 1923 година. Измайсторил от дърво и образа на д-р Иван Балев – местна легенда. Той бил лекарят, който помагал на партизаните, но вместо да му благодаря, новите властници след 1944 г. го пратили на
лагер в Белене, защото бил анархист. И там докторът спасявал затворници, като ги оперирал с джобно ножче на светлината на газената лампа.
Сред най-интересните творби на бай Иван е тази с двата изсъхнали бряста в центъра на града, които „изрисувал“ за 125-годишнината на Павел баня.
Продължава да работи и с метал – отвън, на улицата пред дома си е поставил метални рози сред храсти от чимшир и къщата се познава отдалеч.
Дълбае и в камък. Сред последните му „хрумки“ са два каменни пана върху врачански камък. На едното е изобразена глава на овца, на другото – житни класове.
„За гробовете на баща ми и майка ми са – татко цял живот беше овчар, а мама работеше всичко сама на полето. Погребани са един до друг, както са били цял живот. Между двата камъка, на трети, ще бъдат изписани техните имена. Там ще бъде и моето…“ – каза с тъга Бубев.
И пак се връща към плановете си да превърне къщата си в Павел баня в истински етнографски музей.
С поглед назад – равносметката
В момента дърворезбарят Иван Бубев, който на 18 март т.г. навърши 90 години, вече е започнал да работи над собствения си надгробен паметник. За своите 90 години дядо Иван, както го наричат павелбанци, вече си е дал равносметка за свършеното.
Съжалява, че няма свои ученици в този занаят, но не се намерили желаещи. Двамата му синове бяха сръчни, но нищо повече.
За юбилея си той не стана почетен гражданин на курортното градче. И не защото местната управа не го предлага – напротив, едва ли има друг в курорта, който да заслужава повече тази чест, но той се е запънал – не иска и не иска.
„Аз съм такъв – особен характер, въртоглав“ – казва Бубев.