ТУРИЯ на ЧУДОМИР
Димитър Христов Чорбаджийски е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Роден е през 1890 в СЕЛО ТУРИЯ.
Баща му много искал Димитър да стане офицер или търговец, но майка му го насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“, а през 1913 година завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Прякорът „Чудомир“ получава като юноша, когато приятелите му откриват комична прилика между него и държавният деец Чудомир Кантарджиев.
Като писател Чудомир е познат в Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Чехия, дори Америка, творбите му са преведени на много езици. Освен да пише Чудомир умее и да рисува, той е краевед и художник. В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война се установява в Казанлък и провежда своята първа самостоятелна изложба. Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели.
Къща-Музей Чудомир, с. Турия
Изявява се също така и като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Въпреки, че Чудомир много обичал децата, със съпругата му, художничката Мара Нонова, нямали наследници. Затова той се радва на всички деца в селото и най-вече на племенниците си. Когато Чудомир сам решава да разруши родната си къща, единственото условие, което поставя, е на нейно място да се направи читалище.
Първият път, когато родният дом на писателя-краевед е сринат до основи, е по време на Руско-Турската война. Турия била опожарено при падането под османска власт, а обитателите му са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора.
Възстановено е на днешното си местоположение в средата на XVIII век по инициатива на хайдушкия род на Джалъзите. По време на Руско-турската война е опожарено за втори път от башибозук, а населението се е евакуирало в района на Трявна. След войната седем от десетте рода се заселват в изоставеното турско село Лъджакьой – днешен гр. Павел Баня. Останалите три рода, обитавали селото се завръщат в родното пепелище и го възстановяват. Едно от тях е това на Чудомир. Преди да изгради отново къщата си семейството живее в избата, която е останала непокътната, с покрив – руини.
Преди Чудомир да разпореди да съборят къщата му, неговият племенник подробно описва всяко ъгълче на стаите и кое, къде се е намирало в къщата. По неговите подробни скици и описания къщата е възстановена до първоначалния си вид. През 1969 година, година след смъртта на Чудомир, домът му е обявен за музей. В него е включена освен неповторима атмосфера и художествено-документална експозиция. В него са опазени повече от 15 000 оригинални ръкописа, рисунки, скици, книги, писма и лични вещи. През 1998 къщата е обявена за недвижима културно-историческа ценност от национално значение.
Читалище „Чудомир“, с. Турия
Близо до родната къща на писателя се намира Читалище „Чудомир“. В сградата се помещава музеят на село Турия, в който са изложени предмети от бита, рисунки на кукери от детска изложба и съвсем истински маски на кукери.
Местните често разказват как се почитат празниците в селото, като започват с кукерските игри на Сирни заговезни. Ритуалът е съпроводен с много песни и танци, последвани от масово къпане в реката, а един колан с чамове може да достигне и до 50 килограма.
От беседата в музея поднесена в стил Чудомиров разказ, става ясно, че писателят е рисувал и писал за реални хора от Турия, само сменял името селището. „Видите ли някъде името Голо бърдо, да знаете става дума за Турия“
Тръгвайки си от Чудомировата къща, от Чудомировата Турия, мястото, на което той винаги е намирал повод да се върне, неминуемо ще намерите повод да се върнете и вие.
Из: „Турия на Чудомир – възродила се два пъти от пепелта“,
автор и фотограф: Десислава Мирчева
ХотелМАРКОНИ
