Марагидик е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето. На 1ч. 15 мин. път с кола от село Тъжа.
С върха са свързани различни легенди и предания.
Една легенда разказва за смела българка Мария от този край, която се хвърлила в бездната и намерила смъртта, за да се спаси от поругаване и смяна на вярата си от поробителите.
Друга легенда е за хубавата и капризна мома Мара, която обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение.
Трета легенда свързва този интересен връх с името на сестрата на Крали Марко. При нашествието на турците тя помагала на брат си в отбраната на прохода, но веднъж го нямало и тя загинала в скалистите пазви на върха, докато го защитава.
Едно от най-интересните предания ни връща във времето на Второто Българско царство. Според него сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара, която била обречена да стане част от харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа, а в чест на принцесата върха и прохода източно от него, нарекли Марагидик (Марин проход).
От върха има чудесен изглед към резерват “Северен Джендем”, на западната граница на който се намира върхът. Западно от върха е седловината, през която Русалиийският проход се прехвърля от Северна в Южна България.
