Паметник за загиналите партизани от Първа средногорска бригада „Хр. Ботев“. На това място след продължилото почти денонощие сражение с полицията и редовна войска през зимата на 1944 г. смъртта си намират 14 души. Сред тях са и невръстните Гита и Георги Господинови.
На 20-ти и 21-ви януари 1944 г. в „Дерменка” са разстреляни шестима млади мъже от братядаскаловските села Опълченец, Оризово, Гранит, Колю Мариново и още 8 от Чирпанския и Брезовския край.
34 бойци от бригадата „Христо Ботев” с 14 пушки и 7 пистолета водят бой на живот и смърт в блокирания планински район от 142 полицаи и 562 войници. Загиналите герои, отдали своя млад живот във въоръжената борба срещу фашизма 1941-1944 г., са най-преданите синове на бунтовния средногорски Балкан.
Мисли по Дерменка, които не заспиват…
Трифон Митев, 2019 г.
20 януари. Цветя и венци, слово – и това е. Пукот на пистолети и на ловни пушки. И това е.
После се разотиваме, дошли от чирпанските и брезовските села, от Стара Загора и Пловдив, от Павел баня, от Казанлък… Дерменка остава сама с мислите и с болката си от онези 20 и 21 януари преди 75 години.
Но моите мисли по Дерменка не заспиват…
Страшна битка на партизани с жандармерия, войска и полиция срещу тях: обречена, кратка и жестока, със смъртно стечение на обстоятелства, довели до нея…
С големия сняг като враг…
Землянката закрилница се превръща в капан. Гнездо, върху което връхлитат хищни птици и едно подир друго избиват пилците в него – отстрелвани като при ловна пусия. Ни да излезеш от землянката, ни да останеш в нея…
След Иван Чакъров – Томата, който пръв стреля срещу вражата верига, един след друг падат другарите му. Обагрят с кръвта си предателския сняг.
Дали страхът се обажда в душите им? Сигурно, нали са живи хора, още толкова млади!
Дали се вкопчват в искрица надежда за живот? Разбира се! Затова изскачат като полудели птици от тесния отвор на землянката – да намерят спасение сред смръзналите от студ и ужас дървета на Средна гора! Но снегът…
Дали някой за миг от мига помисля да легне пред врага и да моли за милост. За милостиня животец… Едва ли. Нямаше имената им днес да са на гранитния паметник на Дерменка, а враговете им тогава да се подписват във финансови ведомости като награда – по 50 000 лв. за партизанска глава…
Дерето с ледената вода дава спасение и живот за някои от тях. Само за някои… Оцелелите цял живот носят тежест и болка в душата си заради своето спасение.
Познавах някои от тях, познавах болките им.
Познавах и техния партизански командир – Гено Биков-Кожух, който като цъкаща бомба в сърцето си цял живот носи тази болка. Достоен мъж, непрежалил никога загиналите си другари.
Това не е сражение, мисля си. Нищо, че някои успяват да отговорят на огъня с огън. Това е кланица – в преносен и в буквален смисъл. Както и на следващия ден, на 21 януари, пак на Дерменка, когато живи меса режат от заловената Гита, инквизират брат й Георги, разстрелват ги заедно с други заловени…
И става Дерменка Голгота – много висока в трагедията си, макар да е в ниското между върховете Братан и Каваклийка. С ярки герои – загиналите партизани, и антигерои – като подполковник Христо Гайтанджиев от Силистра, капитан Мишкетев, майор Ботев…
Дерменка. Страшно и величаво място, на което преди 75 години върху белия сняг пише кървава страница в историята си българската трагична битка между доброто и злото.
Имената на добрите са изписани на паметника: Иван Чакъров, Гита и Георги Господинови, Георги Филчев, Гана Балева, Дечо Троев, Колю Маринов, Недю Златанов, Петър Далевски, Таню Каратанев, Таню Танев, Тотю Златанов, Трифон Танев, Христо Бочуков… Да се помнят и тачат.
