ГАБАРЕВО – селото на 100-те чучура
ИСТОРИЯ и МИСТИЧНИ ЛЕГЕНДИ
Недалеч от курортния град Павел баня /само 7 км на северозапад/, в Задбалканските котловини, се намира китното село Габарево, известно още като „Селото със 100-те чучура“, заради големия
брой извори в района. Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана, а ароматни черешови дръвчета раждат най-вкусния плод.
Територията на днешното село Габарево е била населявана още от времето на неолита и енеолита. От археологически находки, изкопани от голямата могила в центъра на селото, наши археолози установили, че тук някога са живели хора от първобитно-общинния строй.
Когато римляните покорили траките, селището е било включено в границите на провинция „Сирия“. Археолози открили в околностите на селото военна диплома, издадена през времето на император Антонин Пиус – 157 г. Самата диплома – каменна плоча с надпис, била поставена в гърне, пълно с пепел и парчета изгорели кости. Учените заключават, че това е пепелната урна на някой римски конник.
Древното минало на селото се доказва и от множеството пръснати из околностите му могили и стари пътища.
Завладяно от турците при падането на България под османско иго, с. Габарево станало военно-феодално владение (Тимар) и като такова било списано в официалните турски документи. От стар източник на информация за селото се вижда, че през 16 век 246 души са били обложени с кръвен данък.
За село Габарево се носят различни легенди и предания.
Едно от тях гласи, че селото се намирало в полите на Стара планина, в местността „Габрака“, източно от р. Габровница, срещу днешното село Скобелево. Името си селото получава от думата „габър“, от габъровата гора, до която било устроено, а когато по-късно станало преместването му на сегашното място, то било наречено от турците „Акбаш“. Това означава „Бяла глава“, защото според легендата първият, предложил селището да бъде преместено, бил белоглав старец.
Днешното село Габарево е точно срещу реката Соколна, позната с името Корудере, което означава сухо дере, защото водата на места тече под камъните. Говори се, че в деня, в който турците го завзели, тук се чествал празникът на храма на 6 май. Тогава момите се обличали в дълги бели рокли и кичели косите си с цветни венци. Млад мъж влезнал в храма и казал „Бягайте, турците идат“. Тогава всички се втурнали да пресичат реката, за да се спасят. Когато я стигнали, видели, че е много буйна и висока. Момите скъсали венците от косите си и ги метнали в реката, проклинайки я да пресъхне. В този момент земята сякаш се отворила, реката изчезнала и някои се спасили. Интересното е, че според местни всяка година на 6 май, реката „се скрива“ за няколко дни, точно на определеното място. Наред с тази легенда, обрисуваща тежкото ни минало, има и забавна такава. В селото се намират плаващи пясъци. Едно време младите момчета, водели там девойките, които харесвали. Строго казвали „застани там“, сочейки плаващия пясък. Почнела ли да потъва момата, смелчагата се хвърлял да я спасява. Така тя мигом се влюбвала и двамата създавали щастливо семейство.
Друга легенда витае в село Габарево дълги години и повдига самочувствието на хората от региона.
Носят се слухове, че тук в анонимност и забвение, е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Грюбер (Нора). Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчната г–жа Нора, която се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век.
Габаревци винаги са имали високо самочувствие и са гледали с насмешка на гражданите от съседния Павел баня. В началото на 20–ти век селото е било културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици, а габаревки диктували модата в цялата околия, имало пищни театрални спектакли и разточителни празненства и карнавали.
Сега културният живот се е пренесъл в ДЖАНАНОВАТА КЪЩА, превърната в музей на Васил Левски. Тук, в този дом през 1869 г. Васил Левски основава габаревския таен революционен комитет. За негов председател е избран Васил Джананов. През същата година от Васил Джананов е основана и Ученолюбива дружинка „Братство”, която е основоположник на читалището в селото.
Джанановата къща-музей в Габарево е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата с местно значение и е един от паметниците на борбите за национално Освобождение на България.
От 1992 г. Общобългарският комитет „Васил Левски“ и община Павел баня организират всяка година на 18 юли в тази къща честване рождения ден на Апостола.
Къщата е отворена целогодишно за посетители. Тук си дават среща поети, писатели, художници от цялата община. Правят се изложби, литературни четения.
Работно време:
Понеделник – Петък
08:00 – 17:00 часа
Каменната църква „Св. Вмч. Георги Победоносец“
В центъра на селото като страж за габаревци се издига величествената сграда на църковния храм, който в сегашния си вид, според летописната книга на църквата, е четвърти поред строеж, завършен и осветен през 1895 г. В летописа е отбелязано, че на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана в земята. По- късно, с усилията на тогавашните габаревци, е бил построен по-голям храм.
Може да се приеме, че тази втора постройка на църквата датира от 1834 г., за което съществува и сега неоспоримо доказателство- метален печат с образа на „Св. Георги Победоносец“, заобиколен със следния текст: „СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ-с.ГАБАРЕВО 1834 г.“
Има сведения, че тогава в храма са служели седем свещеника. В този вид църквата просъществува до 1877 г., когато е била опожарена от турските войски.
Третата постройка на храма е съградена със средствата и труда на жителите на село Габарево и е просъществувала до 1885г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното й доизграждане, изографисването, построяването на камбанарията и монтирането на камбаните, така както е в сегашния си вид, е завършено през 1895 г.
Габарево е изходен пункт за достигне на хижа Соколна, отдалечена на 3-4 часа от селото, а от нея има възможности за еднодневни излети по местата, където се подвизаваха някога каракачаните. Може също така да се тръгне в посока на масива Триглав или към х. Мазалат.
В Габарево празниците са много почитани. Изключително атрактивни са кукерските игри, които ежегодно се провеждат в селото на Сирни заговезни. Селото се е превърнал в притегателен център на родолюбци от цялата страна, които представят края си с традиционните си кукерски костюми. Множество са наградите, които селото печели от подобни кукерски игри, провеждани в различни части на страната.
На 16 и 17 юни 2007 г. жителите на с. Габарево проведоха своя първи „Празник на черешата“. Идеята беше празникът да предаде ново лице на позабравения вече „Празник на родното село“. А символът на черешата се роди по естествен път – черешите, наред с розовите градини, винаги са били част от поминъкът на селото. От края на 60-те години на XX век до сега в землището на Габарево се създава черешов масив от над 2000 дка различнисортове череши. Всяка година „Празникът на черешата“ е четиридневен, с богата си и атрактивна програма, той задоволи всички вкусове.
Източник: www.actualno.com
