Павелбанското село Турия посреща туристи с мистерии и легенди
Бабите от селото задължително ще ви насочат към връх Голям Висок, извисяващ се над коритото на река Тунджа, и ще ви разкажат легендата, обвиваща мястото в мистерия.
На този връх (доминиращ панорамно от коритото на р. Тунджа) има останки от среднобългарска стражева кула. Според преданието стражевата кула била последно убежище на сестрата на местния военачалник от ХІV век Борила. След смъртта й там заживял змей, който се опитвал да краде най-личните моми в селото. За да се предпазят от легендарното чудовище, на времето възрастни жени издигнали параклис. Параклисът е полуразрушен от попадение на артилерийски учебен снаряд през 70-те години на ХХ век.
На 7 км от селото по посока връх Св. Никола има рядка забележителност – КИЧЕСТ ГАБЪР.
Друга легенда разказва, че в клоните на дървото живее Змея – пазител на Турия.
Някога Змей залюбил девойка от селото още докато тя била дете. Синеоката Мина не била като другите момичета, очите ѝ винаги гледали не само в този, но и в другия свят, имала усет за магичното, небесното, отвъдното. Затова и когато веднъж застанала под клоните на кичестия габър, съзряла в тях разпрострени огромни криле, приличащи на птичи, а две зелени очи се впивали в нейните. Така срещнала Змея, който на мига я обикнал, а любовта му белязала Мина завинаги.
По-нататък историята продължава и тъжно, и красиво.
Девойката върви по предначертания си земен път – омъжва се за момък от заможно семейство в селото, ражда, губи дете, ала любовта на Змея непрекъснато я тегли отвъд, кара я да прави неразбираеми за хората неща. Затова когато Мина отново забременява, в селото плъзва мълвата, че носи дете от Змея. Обладан от ревност, мъжът ѝ се изправя срещу чудноватото създание, ранява го и губи ума и живота си. От този ден нататък змейовата любима придобива още голяма сила – да лекува. Живее и служи на хората до дълбока старост с усещането, че юнакът е винаги до нея.
Такова усещане – за пазена територия, за непристъпност на нечестивостта има около Кичестия габър. Короната му е огромна и впечатляваща, клоните – живи и облистени. Застанеш ли отдолу, чувстваш се като в храм. И всеки птичи звук, всеки трепет на въздуха достигат до теб като че ли от отвъд. Това място се усеща като граница между световете.
„ЗМЕЙ“, Чудомир (в. „Казанлъшка искра“ 1930 г.)
Друг прочит на тази легенда, свързана със същата Мина, известна като „Змейна Мина“ излиза в разказите на Чудомир преди 94 години.
Тази история е по разкази от внуците на баба Мина, написана в „Спомени за рода. От дядо Илия“.
Илия Русев е внук на митичната и реално съществувала баба Мина, която в разказа на Чудомир е тази, заченала от Змея и посветена лично от него в билкарството и умението да цери различни болежки на хората.
Рецептите баба Мина научавала от самия Змей Горянин, на когото всяка неделя тя и нейните дъщери и снахи носили мляко на „Кладенчето“, което се намирало между две съществуващи и до днес и известни на турийци местности – върховете Малък и Голям Висок.
Това всъщност е красив прочит на една семейна история, на история с много неизвестни и на една ….. изневяра. Изневяра, за която било грешно да се разчува…
Като момиче баба Мина е слугиня в чифлика на спахията на Лъджа кьой /дн. Павел баня/ през 30-те години на 19 век. Там се залюбва с Руси Илиев, за когото по-късно се жени и от който има 10 деца. Двамата живеят заедно 25 години. Мъжът на Мина, Руси умира през 1894 година, а баба Мина го надживява с цели 22 години. Тя си отива от света през 1916 година.
Когато за първи път Змеят Горянин се появил на баба Мина, тя не била в първа младост, имала неколцина вече пораснали синове и дъщери, дори и внуци.
Според някои разкази обаче, Змеят бил всъщност Петко Минин, друг туриец, който загива в Балканската война. Говори се, че плод от тази им любов било и едно дете, което никой не е виждал, тъй като умира твърде невръстно.
Срамът от това „какво ще кажат хората“, се предполага, че стои в основата на легенда за Змея и баба Мина, която уж заченала от него.
Повод за това му дава и факта, че Чудомир е бил съсед с баба Мина, къщите им били една срещу друга и той от първа ръка слушал тези разкази. Лично споделял, че дори чувал и виковете на баба Мина от двора й, когато си хортувала със Змея: „Върви си Змей, върви си Петко“.., което е и повод да ги опише през 1930 година в легендата си „Змей“.
