В центъра на град Павел баня се издига монумент, с лика на Дядо Цанко Минков – Комитата – най-младият Ботев четник.
Роден е на 1 октомври 1856 година в близкото село Турия
От малък остава кръгъл сирак, израства в бедност и нищета, като пасе кози и аргатува по чужди къщи. На 19 години, през 1875 г. заминава със свои съселяни на гурбет в Гюргево, Румъния, където работи керемидарство.
През май 1876 г. се случва нещо необикновено, началото на едно събитие, което преобръща живота на младия Цанко – срещата му с легендарния Христо Ботев, който дошъл да събира юнаци за четата си.
Замисленото строго и благородно лице на войводата, неговите дълбоки като бездна черни очи, които „овладяваха, поглъщаха, стопяваха, убеждаваха, заповядваха“, покорили обикновеното селското сираче. Чрез него младия Цанко усеща революционния дух на епохата, в която живее и необходимостта от организирана борба срещу петвековния поробител. И той смело тръгва след ВОЙВОДАТА…
През 1875 г. Турция изпада в криза. Влошават се вътрешното и международното й положение. Данъците в турската държава неимоверно нарастват. Настъпва глад. Империята подлага на безжалостен грабеж българите и бедните турски селяни. Създава се обстановка за въстание в България.
През август 1875г. революционната емиграция в Румъния избира нов революционен комитет, начело с Христо Ботев. Комитетът решил да се вдигне въстание в България.
Избухва Старозагорското въстание, което е неуспешно. На 20 април /2 май/ 1876г. в Копривщица започва великата Априлска епопея – Априлското въстане, което изумява Европа с нечовешкия героизъм на българите и невероятната жестокост на турците. В помощ на въстанието тръгва от Румъния с четата си Христо Ботев – а с него и Цанко от Турия.
На 16 май четниците, преоблечени като градинари, се качили на парахода „Радецки“, плаващ под австрийски флаг. Като наближили българския бряг, въстаниците поели ръководството на парахода и слезли на пристанището в Козлодуй.
На 19 май сутринта всички потеглят за връх „Вола”. Цанко Минков участвувал във всички сражения на четата с турците. Във Враченския балкан бил ранен в китката на дясната ръка.
„По едно време сражението утихна – спомня си Дядо Цанко – Ботев остана няколко крачки вдясно от нас под един гол рид, самотен и замислен, отправил очакващ поглед към Враца. Явно е бил разочарован от това, че не е срещнал подкрепа, а може би не е знаел, че въстанието във Враца е потушено. Ботев е загрижен и нервен. След час боевете се подновяват.“
Епична и самоотвержена е борбата във Врачанския Балкан. В ранното утро на 20 май /2 юни/ 1876 г. жесток бой пламва в подножието на върховете Камарата, Купена и Околчица. Привечер, след затихване на боя, в подножието на вр. Камарата, пронизан с куршум в сърцето, загива великият поет и революционер Христо Ботев.
Четата е осиротяла. Няма го прекрасният войвода, изправен като исполин, с покоряваш поглед!
След като четата била разбита, група от 20 четници дни и нощи скитали из балкана. През нощта на 21 май влезли в една воденица край село Лютаково да пренощуват. Турската войска ги забелязала, заградила воденицата и принудила четниците да се предадат. Закарали ги в Софийския затвор. Съдът осъдил Цанко Минков на смърт. След три месеца европейска комисия, дошла на оглед по Баташките кланета, спомогнала за освобождаването на бунтовниците. Комитата Цанко Минков потеглил за село Турия. При големи несгоди стигнал родното си огнище. Но за зла чест, турийци не го посрещнали радушно, от страх пред турците. Той пренощувал при по-голямата си сестра Рада, която радостно го посрещнала. На сутринта кметът Гиньо Саранкин и съветникът отишли в къщата на сестра му и го предупредили да напусне селото. След малко полският пъдар го закарал при каймаканина в Казанлък и там бил отново затворен. След като го освободили не се върнал в Турия, защото чорбаджиите, под страх от властта, не го приемали. Скитал от село на село и едва след Освобождението му разрешили да се върне.
Заселил се в новосъздаденото село Павел баня. И за всичките му заслуги и страдания, го назначили полски пъдар на селото. По-късно е обявен за почетен гражданин на общината. Води достоен, скромен и смислен живот. Оженил се и имал две дъщери, от които едната умира съвсем малка.
Често го виждали, седнал пред кафенето срещу градината, подпрян на кривата си патеричка, да гледа унесен към стария Балкан.
Всяка година на 2 юни, денят в който се отбелязва годишнина от гибелта на Христо Ботев, Цанко Комитата събира семейството си и прави курбан за загиналите герои за свободата на България.
Цанко Минков – Комитата умира на 5 октомври 1944 година, на 90 годишна възраст.
Така завършил животът на един родолюбец, който донесъл до нас спомените за онези героични дни и за великия Ботев.
