Минералната вода е едно от най-големите природни богатства на Павел баня
Историята на нейното използване започва още в древността, а през вековете местните минерални извори постепенно се превръщат в основа за развитието на града като балнеоложки курорт.
От старите минерални бани, за които се пазят спомени от времето преди Освобождението, през първите подобрения на банските сгради до изграждането на балнеосанаториума – това е история за традиции, труд и стремеж към използване на лечебните свойства на минералната вода.
През 2026 г. се навършват 70 години от официалното откриване на балнеосанаториума в Павел баня на 1 октомври 1956 г.
Този юбилей е повод да си припомним и по-ранните етапи от развитието на балнеолечението, оставили трайна следа в историята на нашия град.
От древните извори до старите минерални бани
До падането на България под османска власт минералните извори на днешна Павел баня били широко използвани. Те били каптирани още през римската епоха, а съоръженията около тях служели на хората в продължение на векове.
Римските каптажи са били използвани до 1931 г. По време на турското владичество, обаче са били изоставени, занемарени и обрасли с бурени. Само до горещите извори водела малка, тясна пътечка, а хладките, били напълно изоставени. Постепенно местните жители на с. Лъджакьой /село Баня/ разчистели около двата горещи извора и започнали да се къпят в тях. Водата излизала направо от земята и изхвърляла ситен безцветен пясък. По-късно било разчистено тресавището, където извирал и хладкия извор. Старите хора разказвали как в тресавището затънала биволица, когато я извадили, ямата се напълнила с хладка вода, която се превърнала в голям гьол. По-късно бил разчистен още един гьол. Така се появяват хладките бани, наречени „Голям гьол“ и „Малък гьол”.Оградили баните с колове и грубо издялани дъски. До Освобождението, те са представлявали две дървени квадратни бараки с размери 8 м. на 8 м., дървен покрив, на дъното имало наредени камъни, между които е извирала водата. Така просъществували до 1923 год.
Снимката е от личен архив на Лилия Димитрова /внучка на Г. Чорбаджийски – брат на Чудомир/
„Баните са много стари. Аз ги запомних след Руско-турската война. Баща ми ме водеше, за да ме къпе. От Турия ме качи отзад на седлото на коня, отивахме на баня срещу някой по-голям празник или преди причестяване. Тогава банските сгради бяха две мъжка и женска, оградени всяка по отделно с четири стени. От земята на около 1 метър на горе имаше иззидани камъни с кал, а от там нагоре до стряхата – дъски от бряст и дъб. Около стените вътре бяха направени скамейки-нарове, широки около 1 метър. Покривът на сградата беше дървен с керемида върху дърветата без таван. В средата беше басейнът обкован с дъски. Тези дървени басейни никога не се измиваха. До вратата, от която се влизаше и излизаше от банята в ляво в източното кюше /ъгъл – б.а./ в мъжката баня, имаше „оджак” – огнище, в което един турчин правеше кафе по поръчка на изкъпалите се вече посетители стоящи насядали по наровете и завити с черги или някакви дрехи. Не знам имаше ли оджак в женската баня.“ –
От дневника на Георги Чорбаджийски – брат на Чудомир.
След Освобождението, през 1890 год. интересът към баните нараства и общината започва да въвежда такса за къпането. Те били отворени денонощно. Местните имали право да се къпят всеки петък безплатно. Посетителите са идвали най-вече в събота и неделя, спели на открито, като палели големи огньове. Единственият хан по това време бил Пиперовия.
През 1895 г. общината започнала да отдава баните под наем срещу 20 наполеона. Първият наемател павелбанчанин бил Марко Иванов Кънин – Баняджията.
От 1905 г. започнали да правят подобрения на горещите бани, като заменили дървената сграда с тухлена. След Първата световна война направили подобрения и на хладките бани.
На 28.07.1931 г. започва строежа на по-модерни постройки на горещите бани, а през 1932-33 г. се извършва строеж и на хладките. Баните започват да се наричат „Горещи“, с температура 42 градуса и „Хладки“ – с температура 38 градуса. И в двете бани имало басейни за мъже и за жени.
Така баните просъществували до към края на четиридесетте години, когато е започнат строежа на нови бани, после прерастнал в строеж на Санаториума в околностите на Павел баня
