Село ТУРИЯ, Община Павел баня

СЕЛО ТУРИЯ се намира на 4 км югозападно от Павел баня в подножието на Сърнена Средна гора, по пътя за град Пловдив

Селото е много старо. Пресича го река Турийската, а над нея има каменен сводест римски мост, който се отличава с идеална дъга на мостовия свод, отлично запазен и се ползва и днес. Под моста реката образува малък водопад, наречен „Скокът”. До коритото на реката водят каменни стълби.
На вр. Голям Висок – 931 м. (най-близкият до селото връх на Средна гора) на 5 км. западно от Турия, има останки от римска крепост „Голямото кале”. Вероятно стар римски път е водел през този мост до крепостта.

Старото село се намирало малко по-нагоре по реката при един широк неин завой в местността „Равнака“. Било опожарено при падането под османска власт, през 1396г. по жетва, а селяните избягали в другите селища на околността.
Възражда се отново през 1600 -1620г. от младежи, прокудени от родното си огнище. Къщите си построили на двата бряга на река Турийска, наречена тогава „Мелемез дере”, което значело плачещо, скрито или бягащо от човешките погледи.
По време на Руско-турската война е опожарено за втори път от башибозук, а населението се е евакуирало с покъщнина и едрия добитък след отстъпващите руски части в района на гр. Трявна (историята е останала в родовата памет с името „Бегът“). След войната три от десетте обитавали го рода се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а от останалите седем един се заселва в полуопразненото турско село Окчилар (дн. Александрово), а другите — в изоставеното турско село Лъджакьой, след което построяват в близост до минералните извори и основават през 1878г. днешния гр. Павел баня.

Турия е най-известно с това, че в него е роден Чудомир

Селото наброява около 300 души, но енергията, която носи е поне за 3000. В началото прилича на всички малки села в планината, но няколко минути прекарани там са достатъчни, за да разбере човек, че село Турия е всичко друго, но не и обикновено.
Димитър Чорбаджийски –ЧУДОМИР е писател-хуморист и художник. Познат е както в България, така и далеч зад нейните граници със своите хумористични разкази. В тях той осмива човешките слабости и обществено-политическите недъзи.

Кога, ако не точно на 1-ви април е по-подходящо да се озовеш в село Турия – родното място на Чудомир – При нашенците 🙂

По време на ЧУДОМИРОВИТЕ ПРАЗНИЦИ (25 март – 01 април) местните жители с много ентусиазъм и веселие се превръщат в живи чудомирови герои.
Съвременните „Нашенци” изнасят театрална и певческа програма под короната на вековния орех пред къщата на писателя –хуморист.

Къща-музей „Чудомир“ Виж…

Всяка година в последната неделя на м. март в с. Турия се провежда Фестивал на маскарадните игри „СТАРЦИ в ТУРИЯ”.

Празниците в селотo се почитат, като започват с кукерските игри на Сирни заговезни. Игрите се провеждат в рамките на традиционните Чудомирови празници и са своеобразен завършек на сезона на маскарадните игри в цялата страна.
Фестивалът има за цел да покаже културното наследство, свързано с кукерските игри в бита на българите, да съдейства за тяхното съхранение и предаването им от поколение на поколение. Турийските кукери са запазили до голяма степен автентично своя езически първообраз и заедно с тези от Павел баня са най-атрактивните в общината.
Ритуалът е съпроводен с много песни и танци, последвани от масово къпане в реката, а един колан с чамове може да достигне и до 50 килограма.

Забележителности в село Турия

Духовното средище в село Турия – Народното читалище, носи името „Чудомир“.

Читалището е основано през 1905 г. под името „Нов живот“ и слага началото за развитие на културно-просветна дейност сред населението. Когато Чудомир сам решава да разруши родната си къща, единственото условие, което поставя, е на нейно място да се направи читалище. Новата сграда е издигната през 1980 г. и читалището е преименувано на Чудомир.
В сградата има салон с 200 места и функционират кукерска група, самодейни фолклорна и театрална група. Многофункционалната сграда е приютила също кметството, музейна сбирка, библиотеката с близо 8000 тома.

Храм „Св. В. М. Димитър“ е построен през далечната 1884 година върху стара опожарена църква. В него има 33 икони, голям иконостас и един престол. Храмовият празник е на Димитровден, когато в селото се прави курбан за здраве и берекет.