ТУРИЯ на ЧУДОМИР
Димитър Христов Чорбаджийски е седмото от общо осем деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Роден е на 25 март 1890 в СЕЛО ТУРИЯ.
Баща му много искал Димитър да стане офицер или търговец, но майка му го насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“, а през 1913 година завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Прякорът „Чудомир“ получава като юноша, когато приятелите му откриват комична прилика между него и държавният деец Чудомир Кантарджиев.
Като писател Чудомир е познат в Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Чехия, дори Америка, творбите му са преведени на много езици. Освен да пише Чудомир умее и да рисува, той е краевед и художник. В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война се установява в Казанлък и провежда своята първа самостоятелна изложба с рисунки и карикатури.
Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели рисувани в периода между 1932 г. и 1960 г..
През 1921 година се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова, дъщеря на известен род от Трявна. Въпреки, че Чудомир много обичал децата, със съпругата му нямали наследници. Затова той се радва на всички деца в селото и най-вече на племенниците си.
Втората му самостоятелна изложба се състои отново в Казанлък – през 1926 г.
Във всекидневника „Зора“, на който е редовен сътрудник, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика.В края на 20 години на XX век заминава на специализация в Париж, за да се запознае с методиката и пропедевтиката по рисуване в парижките училища.
Работи като гимназиален учител в Казанлък, но поради действащия по онова време закон според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа, през 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място.
Поканен е да поддържа хумористичната страница на вестник „Зора“. Тази дейност продължава до 1940 г.
Третата му самостоятелна изложба включва произведения именно от този цикъл – тя е представена през 1965 г. в Стара Загора, Казанлък и Габрово, а през 1967 г. – в Пловдив.
Оставя в наследство повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази.
Чудомир сам решава да разруши родната си къща! Единственото условие, което поставя, е на нейно място да се направи читалище.
Преди Чудомир да разпореди да съборят къщата му, неговият племенник подробно описва всяко ъгълче на стаите и кое, къде се е намирало в къщата. По неговите подробни скици и описания къщата е възстановена до първоначалния си вид.
През 1969 година, година след смъртта на Чудомир, домът му е обявен за музей. В него е включена освен неповторима атмосфера и художествено-документална експозиция. В него са опазени повече от 15 000 оригинални ръкописа, рисунки, скици, книги, писма и лични вещи. През 1998 къщата е обявена за недвижима културно-историческа ценност от национално значение.
На 26 декември 1967 година Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница, вследствие на тежко боледуване от рак. След неколкократно лечение в чужбина, той страда жестоко, разяждан от болестта.
Последните дни на писателя в болницата са белязани от самотата.
Така свършва живота си човекът, който всели жизнерадостния смях в сърцата на българите.
Първият път, когато село Турия било опожарено до основи било при падането под османска власт, а обитателите му са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора.
Възстановено е на днешното си местоположение в средата на XVIII век по инициатива на хайдушкия род на Джалъзите. По време на Руско-турската война е опожарено за втори път от башибозук, а населението се е евакуирало в района на Трявна.
След войната седем от десетте рода се заселват в изоставеното турско село Лъджакьой – днешен гр. Павел баня. Останалите три рода, обитавали селото се завръщат в родното пепелище и го възстановяват. Едно от тях е това на Чудомир. Преди да изгради отново къщата си семейството живее в избата, която е останала непокътната.
Близо до родната къща на писателя се намира Читалище „Чудомир“.
В сградата се помещава музеят на село Турия, в който са изложени предмети от бита, рисунки на кукери от детска изложба и съвсем истински маски на кукери.Местните често разказват как се почитат празниците в селото, като започват с кукерските игри на Сирни заговезни. Ритуалът е съпроводен с много песни и танци, последвани от масово къпане в реката, а един колан с чамове може да достигне и до 50 килограма.
