ТУРИЯ на ЧУДОМИР
Димитър Христов Чорбаджийски е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Роден е през 1890 в СЕЛО ТУРИЯ.
Баща му много искал Димитър да стане офицер или търговец, но майка му го насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“, а през 1913 година завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Прякорът „Чудомир“ получава като юноша, когато приятелите му откриват комична прилика между него и държавният деец Чудомир Кантарджиев.
Като писател Чудомир е познат в Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Чехия, дори Америка, творбите му са преведени на много езици. Освен да пише Чудомир умее и да рисува, той е краевед и художник. В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война се установява в Казанлък и провежда своята първа самостоятелна изложба. Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели.
Къща-Музей „Чудомир“, с. Турия
Изявява се също така и като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Въпреки, че Чудомир много обичал децата, със съпругата му, художничката Мара Нонова, нямали наследници. Затова той се радва на всички деца в селото и най-вече на племенниците си. Когато Чудомир сам решава да разруши родната си къща, единственото условие, което поставя, е на нейно място да се направи читалище.
Първият път, когато родният дом на писателя-краевед е сринат до основи, е по време на Руско-Турската война. Турия била опожарено при падането под османска власт, а обитателите му са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора.
Възстановено е на днешното си местоположение в средата на XVIII век по инициатива на хайдушкия род на Джалъзите. По време на Руско-турската война е опожарено за втори път от башибозук, а населението се е евакуирало в района на Трявна. След войната седем от десетте рода се заселват в изоставеното турско село Лъджакьой – днешен гр. Павел Баня. Останалите три рода, обитавали селото се завръщат в родното пепелище и го възстановяват. Едно от тях е това на Чудомир. Преди да изгради отново къщата си семейството живее в избата, която е останала непокътната, с покрив – руини.
Преди Чудомир да разпореди да съборят къщата му, неговият племенник подробно описва всяко ъгълче на стаите и кое, къде се е намирало в къщата. По неговите подробни скици и описания къщата е възстановена до първоначалния си вид. През 1969 година, година след смъртта на Чудомир, домът му е обявен за музей. В него е включена освен неповторима атмосфера и художествено-документална експозиция. В него са опазени повече от 15 000 оригинални ръкописа, рисунки, скици, книги, писма и лични вещи. През 1998 къщата е обявена за недвижима културно-историческа ценност от национално значение.
Читалище „Чудомир“, с. Турия
Близо до родната къща на писателя се намира Читалище „Чудомир“. В сградата се помещава музеят на село Турия, в който са изложени предмети от бита, рисунки на кукери от детска изложба и съвсем истински маски на кукери.
Местните често разказват как се почитат празниците в селото, като започват с кукерските игри на Сирни заговезни. Ритуалът е съпроводен с много песни и танци, последвани от масово къпане в реката, а един колан с чамове може да достигне и до 50 килограма.
Из: „Турия на Чудомир – възродила се два пъти от пепелта“
